Четирите елемента на радостта

Помните ли.... когато сме били деца (някои сигурно все още ще се причислят към тази група), сме се радвали на глупости. Ама наистина, на пълни глупости - как може да се смеем в продължение на цял час, защото ни показват пръстче? Ще кажете - еми може, децата не са обременени с проблеми, родителите им ги предпазват от горчивите уроци на живота, доколкото могат. Затова - детската радост блика, без да е необходима някаква специална подготовка, обстановка или причина. Еми да, в крайна сметка - това им е работата на децата.

Ами ако пък.. можем да станем пак като деца? Ако има начин, някакси, да забравим, че сме възрастни, да забравим, че сме обременени. Обременени от целия си опит, от всичките си познания за живота (разбира се, никой не може да знае какво ни е на нас). Ще ви издам една тайна - може. Можем да си върнем пак обратно радостта.

Тайната се крие в т.нар. "четири елемента на радостта".  Първият от тях е.. играта. Играейки, децата разиграват живота - карат кола, готвят, гледат деца и ходят на работа.. само че наужким. Те се забавляват, докато го правят. Ако докато правим нещо, което смятаме за много сериозно, но за малко само си помислим, че го правим на игра - тогава сигурно ще го направим съвсем по друг начин. Защото когато е на игра, няма страх. Тогава въображението се докосва до божественото и хоп - някакси решението се появява!

А в играта се ражда... смеха. Този уникален дар, който ни пречиства от цялата натрупана горчилка. Чак до дъното. Но как? Как да си върнем смеха, който ни е така присъщ, а пък избутан далече в миналото, сякаш нямаме право при всички тези проблеми да се смеем силно и да се разтърсваме, да се въргаляме по пода и да бършем сълзи от зачервените ни бузи? И за това има начин - техники за безусловен смях (или т.нар. Йога на смеха), при която играеки с другите - о чудо - той се завръща, негово величество Смехът.

Третият елемент на радостта е пеенето. О, нима и вие сте сред хората, които си мислят, че не могат да пеят. Но пък ви се иска, нали. Душът няма нищо против. Всъщност, истината е, че на никой не му пука дали пеете правилно, когато пеете в група. Защото като пеем заедно и е страшно забавно. А пък изведнъж някои хора откриват, че мъничко са се излъгали и не пеят чак толкова зле. Просто са повярвали по-лесното - че не могат, и никога не са опитали.

Танцът пък следва песента по петите. Иска да му се отдадеш, а не да се срамуваш. И как така, понякога е достатъчно просто да започнеш. А после няма спиране. Обяснимо е - нали тялото ни си има свое разбиране за нещата - главата казва "ох ох, не ми е до това сега.. имам страшно много неща за правене...", а сърцето пита "ако не сега, кога?"

Това, което можем да направим е просто да си изберем. Спомнете си - избирате между два шоколадови бонбона. Единият е с пълнеж от горчив бадем. Другият е със сладък черешов пълнеж. Избрахте, нали? Толкова е лесно. Наистина, толкова лесно.

Автор: Силвия Пенчева